Не би следвало да има сътресение на пазара заради по-ниското количество реколта от слънчоглед. Това каза Ангел Вукодинов, член на Контролния съвет на Асоциацията на зърнопроизводителите в отговор на въпрос, касаещ цените на олиото, предава “Фокус”. По думите му, традиционно в България се произвеждат около 7 милиона декара слънчоглед, от които се добиват 1,5 милиона тона реколта.
По думите на браншовика, при всички положения ще има тенденция за намаление на добивите спрямо миналата година. „От ранните слънчогледи, които успяха да се развият добре, очакваме една реколта от 250 килограма на декар, но предполагам, че при късната добивите ще са по-ниски”, посочи той и допълни, че традиционно площите с най-добре развилите се слънчогледи дават 200-250 килограма на декар, а по-слабите около 150-180 килограма. „Предполагам, че тази година ще има по-голямо количество по-слаби реколти. Естествено е, че ще има изключения за по-добрите стопани, които са засяли площите със слънчоглед навреме”, каза още Вукодинов.
„От тази реколта под 1/3 се употребява за добиване на слънчогледово масло и 2/3, дали във вид на слънчогледови семена или във вид на слънчогледово олио, напуска страната в експортни дестинации”, каза още Вукодинов. Според него е радващо, че през последната година се е увеличила преработката на слънчогледа в България. Относно добивите на жито, Вукодинов каза, че в Южна България добивите са по-ниски, докато в Северна България са прибрани по-нормални количества.
„Пазарът на жито малко се е затворил. Достатъчно има за потребление и за експорт, тоест няма сътресения”, коментира представителят Контролния съвет на Асоциацията на зърнопроизводителите. Според него сътресенията са валидни за Южна България, където хората са прибрали много по-малко доход, а разходите са били големи. „Трябва да признаем, че това е доста често явления за тази година, за разлика от миналата”, коментира Вукодинов. По отношение на реколтата от царевица, той посочи, че в Северна България има големи площи, но те са неполивни и няма как сушата да не се отрази. „Там ще има едно сериозно намаление спрямо миналата година, а през 2014 в Северна България имаше рекордни добиви на царевица за неполивни условия”, посочи Вукодинов. По думите му, царевицата не е основна култура в Южна България.
„Правят се опити за неполивни площи, но повечето производители не рискуват и отглеждат единствено и само на поливни площи. Там, където са на поливни площи се надявам, че ще има нормални резултати, макар и с повече разходи”, добави представителят Контролния съвет на Асоциацията на зърнопроизводителите. Той посочи, че цената за поливане на един декар често е 30-40 лева за поливка, а ако се правят 2-3 поливки става доста повече.
