Митарствата на един бъчвар

Бъчварница 083
Автор: Агрозона
Споделена3
Ех, да имам туй що немам, па да купам бел кон
 

Материалът е разработен от Георги Джендов, сп. „Агрозона“, месец февруари 2013 г.

Какво общо имат електроинженерството и радиожурналистиката?

Кольо Колев е родом от Добрич, завършва електроинженерство във Варна през 1983 г. – Бил е енергетик в добричкото предприятие „Жакард”.  През 1985 г. става звукоинженер в кореспондентския пункт на БНР в града. Завършва радиожурналистика и 7 години е кореспондент, звукоинженер, режисьор. 1991 г. БНР закрива кореспондентския пункт.Основава първата си фирма за енергетика, но след 7 г. големите фирми монополизират пазара. През 90-те изнася ракия и вино за Русия. През 2002 г е зам. директор на ВиК Добрич.

Архитектурно-етнографски комплекс „Старият Добрич” е оазис в сърцето на града, където се пренасяш от индустриалното ежедневие в пъстроцветния дух на отминалите времена с възрожденски аромат. Малко след геврекчийницата и непосредствено преди ханчето се намира бъчварницата. Посреща ни инженер Кольо Колев – сладкодумен, лъчезарен и енергичен мъж. Той е изключително популярна фигура в града. Биографията му изобилства от перипетии и обрати, достойни за роман. Той е електроинженер, бил е дълги години радиожурналист, сега открива щастието в занаятчийството. Правейки бъчви успява да изяви разностранните си таланти – влечението към романтиката, конструктивността на инженера, желанието да бъде полезен на обществото и разбира се любопитството и стремежа да е винаги в центъра на събитията. Ясно е, че бъчварницата е притегателен център за хора с особено мнение върху всички житейски проблеми и най-вече политиката.

Часът на занаятчиите

По Трифон Зарезан, когато поръчките за бурета поприключат, идва часът на занаятчиите. Часовникари, шапкари, иконописци, точилари и дърворезбари се събират около масата в работилницата заедно да отбележат празника. Присъствието на всеки внася щипка екстравагантност, авантюризъм и цвят. Разказите на майсторите са толкова увлекателни, че реалността изглежда далечна и скучна. Всеки носи собствено вино, което подлежи на щателна оценка. Наздравиците следват една след друга под съпровода на народна музика и рок.

Дърво с дъх на патриотизъм

А в бъчварницата атмосферата е омагьосваща. Като се започне от мириса на дърво и разнообразните видове бъчви с различни размери, та се стигне до картата на България със старите граници, подарена на домакина от младежите от ВМРО. Факт, направил приятно впечатление на президента Росен Плевнелиев и председателя на НС Цецка Цачева, когато за кратко са гостували в ателието. Тук всяка частица излъчва особения чар на нещата, направени на ръка. Затова и хората, които идват са особняци, чешити, индивидуалисти, инженери, артисти, интелектуалци, патриотично настроени младежи. Тук можеш да си свериш часовника по глобални, местни и национални теми.

Знаково място

Ето защо бъчварницата се е превърнала в знаково място. Веднъж, защото се правят бъчви, които съхраняват виното, напитката, която за българите има особено значение. И втори път, защото тук гори духовно огънче. И не е случайно това, че дойдат ли високи гости от столицата или от чужбина, от общината веднага ги водят на посещение при инж. Кольо Колев и при другите занаятчии. Иначе основателят на бъчварницата е Бай Христо, чиито наследници са в София. Когато дошли да видят бащиния си имот, който сега е общинска собственост, останали очаровани, че сградата е в почти същия вид, както преди десетилетия.

Превъплъщения

Логично е да си зададем въпроса – печели ли се от бъчварство? По-скоро не, би отговорил домакинът. И с усмивка ще допълни – но можеш да се чувстваш щастлив.

Една от любимите теми на Кольо Колев е за професионалните му превъплъщения. Изключително любопитна е историята за времето, когато е изнасял вино за Русия. През деведесетте години организира транспорта на 17 000 бутилки качествени вина от Алвена и Търговище. Малко преди камионът да достигне до предназначението си обаче, руската държава приема закон, който увеличава акциза върху алкохола с 40%. Виното обаче се харесало и поискали нови доставки.

Студени сиропи за горещи страсти

След десетки митарства през 2004 г. инженерът взема на концесия сиропчийницата в архитектурно-етнографски комплекс „Старият Добрич”. Разработва собствена технология за производство на разхладителни сиропи за единични продажби, а машината за това производство изработва заедно със свой колега. Постепенно сладкият бизнес започва да дава плодове и през 2010 г. Наема и съседното помещение – бъчварницата.

Акацията замества белия дъб

Кольо Колев признава, че в началото не му е било ясно как се правят бъчви. Гледал е старите майстори и се е учел. С готовност разкрива тайните на занаята. Например най-добрата дървесина за бъчви е белият дъб, но тъй като в Добруджа няма такъв, Кольо Колев работи с акация, която пък идва от горските пояси в региона, които се изсичат, за да се използват освободените територии за земеделски площи. Акацията съхне две години и едва тогава майсторът посяга към нея. Големината на бъчвите варира от 5, 10, 20, 50, 200 до 300 и повече литра. Цялостната направа отнема поне седмица. Големите съдове се сглобяват в близко село, защото процесът е прекалено шумен.

За поръчките, хубавото вино и старите бъчви

Около Ивановден и Никулден поръчките са най- много. Тогава основно се извършват ремонти на стари бъчви. Оказва се, че ако едно буре се стопанисва правилно, може да издържи до 50 години. А най-важното условие да се съхрани бъчвата е да се слага в нея хубаво вино. Когато свърши божествената напитка, бъчвата се измива хубаво и се оставя на проветриво, за да изсъхне. Есента се запарва, пак се слага хубаво вино и никога не се използват препарати. Киселото вино е пагубно за бъчвата, защото я „заразява” с кисели бактерии и това разваля всяко следващо вино. Някои хора купуват пластмасови бидони за по 50 лв., а не бъчви за 200, за да пестят. Преимуществото на дървената бъчва е, че виното зрее в нея, като гроздето, което зрее, когато времето е топло и слънчево. А бидонът е от пластмаса, която съдържа канцерогени, а при взаимодействието си с нея виното губи част от качествата си.

Занаятчиите и общината

Може да е парадоксално, но общината, която всеки път води лични гости при занаятчиите, вместо да им помага, буквално им съдира кожите с наеми, които дори и за София в днешно време са чудовищни високи.

Домакинът разкрива детайли относно концесията на един подобен обект. На първо място се оказва, че всяка година националният индекс на инфлацията се начислява върху дължимия наем. Това означава, че ако човек е сключил договор за 1 000 лв. за 2010 г. и инфлацията е 20%, наемът за 2011 г. става 1 200 лв. От края на 2010 е наложено и ДДС върху дължимите суми. По този начин те се увеличават всяка година, което допълнително усложнява и без друго нелекото положението на занаятчиите. Всички концесионни договори са за 20 години. Кольо Колев плаща един от най-високите наеми на цялата сергия. За тази година той е в размер на 3 200 лв. През 2010 г. сумата е била 2 500 лв. Парадоксалното е, че отношенията между общината и наемателите се определят по Търговския закон, а в същото време се води, че те не са търговци, а занаятчии. В договора с общината има клауза, според която през първите 3 години трябва да се инвестират по 10 000 лв., а на всеки следващи 5 – по 5 000 лв. Досега за 3 години са инвестирани около 25 000 лв. за ремонти, техника, инструменти и иновации. Заради вложените средства и използването на занаятчиите като представително лице на града, трябва да им опростят някакъв процент от наема, убеден е Кольо Колев.

Най- търсени са малките буренца

Най- търсени са буренцата от 2-3-5 и 10 л. Те са по-скоро декоративни и са много добър подарък за различни поводи. Цените им варират от 60 до 100 лв. Една голяма бъчва (200 литра) струва над 400 лв. От 1 кубик дъб, чиято цена е около 1 200 лв. – готов и обработен на талпи и дъски, може да се направят не повече от 3 бъчви по 150-200 литра.

Воденични барбекюта, мелници и джакузи

За да е конкурентноспособен, инж. Колев започва да прави и воденични барбекюта от руски чам. Те са предназначени за ресторанти и ферми. Към водното колело има приставка с шишове, на която се слагат пилета, прасенца, агнета и т.н., които се опичат изключително равномерно. Малка помпа осигурява непрекъснатия цикъл на водата. Изработката на едно воденично барбекю с диаметър 1 м. в комплект с шишове, скара, помпа, редукция и всичко необходимо струва 1 200 лв.

Сред бъдещите планове на инженера е направата на автентична воденична мелница. Идеята му е да сътвори действащ модел и да показва на младото поколение как някога се е мелило зърно и се е добивало брашно.

Предстои направата и на дървено джакузи-бъчва. Големината му ще е 2.5 м в диаметър и 80 см. дълбочина. Интерес към това авангардно произведение вече проявяват заможни земеделци и бизнесмени.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *