Николай Вълканов, Институт за пазарна икономика /ИПИ/
В тази история от едната страна имаме бизнес асоциация, чиято основна функция е да иска повече облаги от държавата, и едно правителство, изправено пред огромно недоверие, но отчаяно търсещо подкрепа и начин да раздуе държавните разходи на тъмно. Това, което се получи от срещата между двете страни, бе наречено “слагане на правила на играта” от земеделския министър Греков и “отстояване на позиция” от представител на зърнопроизводителния бранш. В действителност асоциацията на зърнопроизводителите си издейства по-ранно изплащане на част от европейските субсидии и възможност земеделците да получат 70 млн. лв. облекчение за акциза върху горивата, които използват за производствени нужди. В обстановка на масово обществено недоволство към политиката му, кабинетът пък си осигури комфорт от страна на един бранш, имащ силно изявена склонност към блокиране на столични улици и международни пътища с тежка селскостопанска техника. Допълнителен бонус за правителството е, че се сдоби с още един аргумент да оправдае спорната актуализация на бюджета, понеже изпълнението на исканията на земеделците е под това условие.
ИПИ вече писа, че искането за по-ранно изплащане на субсидиите е лишено от сериозни аргументи (виж тук: http://ime.bg/bg/articles/zyrnoproizvoditelite-si-pravyat-losha-usluga/ ). Единственото, което може да се добави, е, че прехваленото ни зърнопроизводство изглежда трудно понася една очаквана пазарна корекция, за която предупреждавахме от началото на годината (виж тук: http://ime.bg/bg/articles/oakva-se-more-ot-carevica-prez-2013-g/ , тук: http://ime.bg/bg/articles/oakva-se-spad-na-cenite-na-zyrnoto-ot-novata-rekolta/ и тук: http://ime.bg/bg/articles/zadyrjalite-zyrno-izpusnaha-momenta-za-prodajba/ ). За негативните ефекти от директните плащания на площ също сме писали многократно – те пряко допринасят за растящата себестойност на българската продукция най-малкото чрез покачването на рентите и други фактори на производството (виж тук: http://ime.bg/var/images/CAP_Bulgaria_edited_f1.pdf ). Сега болният търси лечение с отровата, която го е поразила.
Накрая е добре да дадем и друга посока за размисъл – България е твърде близо до огромните световни износители на зърно Украйна и Русия, които произвеждат в пъти по-големи количества с по-ниска себестойност. Очевидно е, че българските фермери са съвършено зависими от движенията на световните борси. За известно предпазване от тези рискове също има отдавна познати механизми, като продажба “на зелено”.
Може би за толкова малка страна като България просто не е особено добра идея да се профилира в зърнопроизводството и е време фермерите да се замислят за диверсификация на производството.
