Повечето гърци през последните седем години бяха подложени на лишения заради финансовите трудности на Гърция, но земеделието беше сред малкото икономически сектори, които не бяха силно засегнати от тях. Това обаче ще се промени със сключването на споразумението между гръцкият министър-председател Алексис Ципрас и международните кредитори на Гърция, които искат от страната да предприеме реформи и да поддържа сериозна финансова дисциплина, се казва в репортаж на Reuters.
Гръцките фермери бяха защитени от реформи няколко правителства подред, защото бяха твърд електорат. Дълго време те получаваха субсидии и имаха данъчни облекчения, поради което земеделието се считаше за сравнително спокоен начин за припечелване на доходи. Затова с настъпването на финансовата криза много хора от градовете се преместиха в селата и започнаха да се занимават със земеделски бизнес. Това обаче ще се промени, защото международните кредитори на страната искат от нея да спазва по-строга бюджетна дисциплина.
По-строги мерки
Мерките, които ще засегнат земеделските производители, предвиждат удвояване на подоходния данък до 26%, задължение за предварителното му плащане изцяло вместо частично, както беше досега. Ще има облагане на финансирането от европейските фондове и премахване на привилегии като отстъпката от 40% върху електричеството или субсидиите за дизел. Освен това земеделците ще трябва да внасят три пъти по-високи суми в пенсионния си фонд.
Наблюдатели отбелязват, че промените ще променят манталитета на много гърци, които декларират земеделието като своя професия, за да се възползват от данъчни преференции. Едва около 350 000 от общо 850 000 декларирани като земеделци в Гърция се занимават с животновъдство или обработват земя като основен източник на доходи. Освен това една трета от земеделската продукция се продава незаконно без необходимите данъчни документи, а заради законови неуредици до скоро определящ за получаване на тези привилегии бе размерът на земята, а не обемът продукция. Така много хора, отглеждали плодове и зеленчуци за домашна употреба в двора си се възползваха от данъчни облекчения и ползваха финансови стимули. Дори сегашният данък от 13% бе въведен отново под натиска на тройката кредитори през 2013 г., защото земеделците се облагаха не според приходите си, а по метод, базиран на съотношението между площта и вида царевица, която може да се отглежда на тях. Така повечето земеделци плащаха минимален данък.
През 2012 г. например, преди данъкът да се увеличи до 13%, от земеделските производители са били събрани 350 млн. евро данъци, което означава, че държавата е получила около 400 евро годишно от всеки гръцки земеделец, твърди служител в гръцката агенция за данъчни измами, пожелал анонимност.
Краят на една епоха в земеделието
Отглеждането на картофи е семеен бизнес за гръка Стелиос Ватрокилис от остров Наксос. Така е от 200 години. Според Стелиос Ватрокилис тези промени означават край на една епоха в гръцкото земеделие, което досега бе доминирано от малки производители и се развиваше благодарение на парите от ЕС. Наблюдатели отбелязват, че те са отражение на втвърдената позиция на международните кредитори на Гърция и са договорени в споразумението за спасяване на Гърция от фалит, подписано от гръцкия министър-председател Алексис Ципрас. Кредиторите в Брюксел, Берлин и Международния валутен фонд са на мнение, че занапред фермерите трябва да работят при равни условия с останалите професии.
„Новите мерки ще ни върнат обратно в 70-те години, когато майка ми готвеше на печка на дърва“, казва 50 годишният земеделски производител. „Животът ни ще заприлича на времето, когато нацистите окупираха страната, но този път това ще продължи вечно“, оплаква се той.
Земеделски корени
Гърция има силни земеделски корени и новите предложения породиха гняв и бурна реакция от опозицията и законодателната власт. “Гърция се смята за земеделско общество – земеделецът идентифицира себе си по-често с обикновения човек, отколкото с индустриалния работник“, казва Джоан Райдинг, вицепрезидент на American Farm School в Солун. Според него земеделецът въплъщава образа на борещия се за хляба си обикновен човек.
Темата е толкова чувствителна, че министър-председателят Алексис Ципрас в предишните си две предложения за реформи, направени пред международните кредитори, той не включи никакви мерки за реформи в земеделието Наскоро, по време на посещение в гръцкото земеделско министерство той подчерта: „Ние имаме нужда от земеделската продукция, която може да бъде инструмент за растеж и изход от кризата“. По отношение на фермерите, Ципрас каза: „Без тях ние няма да се справим!“.
Остров Наксос, известен с производството на картофи, месо и сирене, досега беше истински рай за фермерите, защото финансовата криза на гръцките правителства не успя да ги засегне значително. Пред Reuters обаче президентът на местния земеделски кооператив Дмитрис Капунис прогнозира, че поне една трета от общо трите хиляди фермера на острова ще фалират. Докато икономиките на повечето острови на Цикладите са свръзани с туризъм, икономиката на Наксос е изцяло зависима от земеделието. Хората се страхуват, че промените може да променят изцяло облика на острова, който все повече ще бъде зависим от туризма. “Тройката може да дойде тук и сама да си обработва земята, ако ще ни налага 29% данък”, гневен е Капунис.
Тридесет и пет годишния Янис Димитрокалис, който отглежда картофи, се страхува, че токът и торовете ще поскъпнат насред финансовата криза, а той ще бъде принуден да продава продукцията си за 22 евроцента вместо 27 евроцента на килограм. Новите мерки, според него, ще довършат производството му, защото няма смисъл да се произвежда на загуба.
В цеха на кооператива, където се произвеждат няколко вида сирене, Георгия Капуни е контрольор по качеството. Тя се страхува, че земеделците ще влошат качеството на фуража за животните. “Тогава млякото няма да е същото, нито пък сиренето – и хората ще разберат”, казва Капуни. Нещата обаче може да станат още по-лоши: “Ако спрат да носят млякото си при нас, няма да има вече работа за нас.”
Фермерката се страхува, че нещата може да станат дори по-зле: „Ако фермерите спрат да ни снабдяват с мляко, няма да има работа за нас.“
