ЕС изостава в отглеждането на ГМ култури в световен мащаб

Лилия Александрова
Лилия Александрова
6 Минути

Отглеждането на генно модифицирани култури в Европа отбеляза спад с 3% на годишна база през 2014 г., според статистиката на Международната агенция за придобиване на биотехнологични приложения в земеделието (ISAAA).

Площта засята с генно модифицирани култури в ЕС през 2014 г. е паднала със 143 016 ха, което може да се сравни със 148 013 ха през 2013 г. Като дял от световното производство това е по-малко от 1%. За сравнение, около 18 млн. фермери в 28 държави в света са засели общо 181.5 ха генно модифицирани култури и това е увеличение с 4% в сравнение със 175.2 млн. ха в 27 държави през 2013 г.

Данните на ISAAA (http://www.isaaa.org/) все пак са по-високи от тези на американското министерство на земеделието, според което площите засети с генно модифицирани култури в Европа са 131 478 ха.

САЩ имат водеща роля

САЩ продължават да бъдат водещи в култивацията на генно модифицирани култури, със 73.1 млн. ха засети през 2014 г., което представлява увеличение с 3 млн. ха на годишна база. Това показват данните на ISAAA.

Така САЩ надминават Бразилия, която през 2014 г. увеличи площите си с ГМ култури с 1.9 млн. ха до рекордните 42.2 млн.ха и това представлява увеличение с 5% в сравнение с 2013 г. Аржентина се нарежда на трето място в класацията на най-големите производители на ГМ култури в света с 24.3 млн.ха засети през миналата година. След нея са Индия и Канада с по 11.6 млн.ха. На континента Африка водещ производител е Южна Африка с 2.7 млн. ха засети площи, като други държави също са увеличили площите си с ГМ култури, или пък са започнали да ги отглеждат експериментално.

Селскостопански музей

Според Бийт Спет, директор на отдел „Земеделски биотехнологии“ в EuropaBio, водеща индустриална компания в ЕС, една от причините за спада в засетите площи с ГМ култури в Европа е липсата на одобрени продукти на разположение за отглеждане от фермерите.

„Европа беше люлката на иновациите, а сега рискува да се превърне в селскостопанския музей на света. Ние изоставаме от останалите държави, що се отнася до отглеждането на ГМ култури, защото нашите земеделци все още нямат свободата да избират кои безопасни продукти да отглеждат, докато европейските учени се сблъскват с протести и разрушени експериментални полета“, казва той.

В един от последните си доклади министерство на земеделието на САЩ (USDA) лансира тезата, че повече ГМ култури може да се отглеждат в Европа от държави, които не са забранили ГМО, ако повече видове ГМ култури бяха подходящи за местните условия.

Таков пример е Великобритания, където отглеждането на ГМ култури би било възможно, ако имаше необходимите елементи за борба с вредителите и болестите при ключови култури.

Редица държави като Австрия, България, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Люксембург и Полша са забранили използването на генно модифицираната царевица MON810.

Зависимост от вноса

ГМ култури обаче са навлезли в живота на европейските граждани и Европа се възползва от предимствата на технологиите предимно чрез внос. „Ние плащаме с банкноти от ГМ памук и носим дрехи от ГМ памук, а всяка година нашите животни годишно консумират ГМ соя с еквивалент на теглото на всички граждани на ЕС. Така ние намаляваме значително вредното влияние върху околната среда и помагаме на фермерите да бъдат по-ефективни и да подобрят качеството си на живот“, добавя Спет.

Към момента общо 48 вида ГМ култури са одобрени за внос в ЕС, а още 12 чакат одобрение и това е „лоша новина“ за фермерите, казва Спет и напомня, че ЕС е силно зависим от вноса на ГМ соя като източник на протеин за животните.

Всяка година ЕС внася около 30 млн. т. соя предимно за фуражи, като 90% от това количество е ГМО, по данни на USDA. Около 25% от 6 млн.т. средногодишен внос на царевица в ЕС също е ГМО.

Забрани за внос

При встъпването си в длъжност президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер искаше да постигне напредък по въпроса с отглеждането на ГМ култури в ЕС и настоя за ревизия на правилата в рамките на 6 месеца от началото на неговия мандат.

По-рано този месец Европейският парламент прие законодателни промени, с които разреши на държавите-членки да забраняват отглеждането на своите територии по причини несвързани с научни доказателства за влиянието на ГМО.

Повечето от държавите-членки, НПО и граждани, които са срещу отглеждането на ГМО в ЕС защитават позицията, че генно модифицираните храни застрашават човешкото здраве, въпреки че Европейската агенция по безопасност на храните няколко пъти обяви, че това не е така.

Лилия Александрова е журналист в „Агрозона“ от 2013 г. Има магистърска степен по Международни отношения и бакалавърска степен по Бизнес администрация. Интересите ѝ са в областта на политическата интеграция и Европейския съюз, агропредприемачеството, образованието, труда и социалната политика.

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА