Известни са коментарите на Европейската комисия относно Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Комисията посочва, че представената от страната ни програма трябва да бъде подобрена и допълнена в редица области. Липсват някои ключови елементи като цялостната Стратегическа екологична оценка, изчисленията на разплащания за няколко мерки за развитие на селските райони, както и информацията, касаеща държавните помощи. От Брюксел посочват още, че въпреки че е представен относително пълен SWOT, често се допуска отразяване на българския контекст при идентифицирането на нуждите и описанието на мерките, а степента на подробност на информацията за редица мерки на ПРСР трябва да бъде подкрепена с допълнителни аргументи. Изводът е, че не е направена връзка между достиженията и/или слабостите в програмата за периода 2007-2013.
ПРСР трябва допълнително да подреди приоритетно интервенциите, свързани със заетостта в селските райони, а българските органи трябва да предприемат своевременни и достатъчно всеобхватни мерки, за да отстранят наблюдаваните в миналото недостатъци, свързани с обществените поръчки в ЕЗФРСР, отбелязва Комисията.
В забележките е посочено още, че бюджетът, предвиден за мерките, допринасящи за околната среда и измененията в климата, покрива минимума от 30% инвестиции, който се изисква по Регламент № 1305/2013. Въпреки това, този процент се постига чрез извършване на големи инвестиции, например по Мярка 4, докато предвидените суми от бюджета за мерки като Натура 2000 и горското стопанство изглеждат силно ограничени.
Съгласно програмата целите, свързани с биоразнообразието, покриват едва 6,8% от земеделската земя и 0% от земите от горския фонд. От Комисията посочват, че е необходимо обяснение за това как такава ограничена интервенция би обезпечила постигането от страна на България целите, свързани с биоразнообразието, за периода до 2020 г. съгласно Стратегията за биоразнообразието.
От Брюксел коментират, че ПРСР обръща малко внимание на европейските и национални стратегии. Трябва да се добавят препратки към съответните политически документи, където това е възможно, за да се вмъкнат интервенциите по ПРСР в европейския и националния контекст. Посочено е и че сключеното Споразумение за партньорство за България предвижда целева помощ от ЕСИФ за Регион Северозападен на България. От Брюксел приканват българските органи да разяснят как тази приоритетна помощ ще бъде осигурена на практика посредством интервенции на ПРСР, ако се предвижда и участие на ЕЗФРСР.
Сред забележките към представената от страната ни ПРСР е, че трябва да се разработи по-ясна връзка между SWOT анализа и идентифицираните нужди. Целта е разбирането на това как заключенията от SWOT анализа са отразени в съответните мерки по ПРСР да стане по-лесно. Относно разпределението на средствата силно се подкрепя посочването на предложените финансови средства.
По повод компесаторните мерки Комисията иска да бъде обявен методът, по който ще се определят самите компенсации. Сред моментите, на които ЕК обръща внимание, е и това, че страната ни е заявила, че на по-късен етап ще прилага мярката за компенсации при кризисни ситуации. От Брюксел искат обяснение защо тя няма отделен бюджет и ще се прилага по-късно, при положение, че вече има данни за кризисни ситуации като наводнения и засушавания например.
