Един от проблемите на ловно-рибарското сдружение в Добрич е бракониерството, стана ясно днес по време на представянето на първата книга, посветена на 115-та годишнина от Сдружение “Ловно-рибарско дружество Добрич”. Бракониерството означава нарушаване на правилата, на законите, обобщи ръководителят на сдружението Петър Петров пред радио “Добруджа” и допълни: „Докато има закони, ще има и бракониери, но нашата задача е да сведем нерегламентираният лов до минимум”.
По-лошото, според него е, че съществува ненаказуемост на нарушителите, тъй като съдебната система не гледа дали има вина, а дали приложеното наказание е правилно. Затова и актовете падат в съда. „Ще ни се с тази книга да променим общественото мнение, че ловците не само отстрелват, те се грижат за дивеча, каза председателят на Сдружение “ЛРД –Добрич” Илия Михайлов. Близо 5 000 лв. са вложени за зарибяване на язовира в Минково и за неговата охрана, но само преди две седмици Илия Михайлов е бил поканен от ръководството на община Добричка да подпише прекратяване на 10 –годишен договор, сключен през 2006 г., тъй като язовирът е отдаден на концесия. Сега от сдружението се надяват концесионерът Илия Атанасов да прояви разбиране и да позволи на сдружението да продължи обучението на млади рибари по програмата „Детето риболовец може без дрога”.
За първи път ловно-рибарското движение в Добрич има своята написана история, каза при представяне на книгата „115 години Сдружение „Ловно-рибарско дружество – Добрич” Илия Михаилов. Нейни съставители са Илия Михайлов, Петър Петров, Михо Йорданов и Николай Мирчев. Книгата съдържа 190 страници, 30 от които са снимков материал, а 70 са посветени на всяко едно от 35-те ловни дружинки. В 16 глави авторите разказват за дейността на сдружението от 1897 год. до наши дни, за материалната база, за съборите, за трофейното дело и международната дейност, за отличниците, както и за ловно-стопанските райони, за които се грижат ловците. Редакторът Николай Мирчев се е поровил в архивите, за да извади на бял свят интересни факти и истории. Не са пренебрегнати и жените-ловци. Една от тях е Момка Манова от ловната дружинка в Карапелит. Тя е съучредител на Български ловен женски клуб “Бендида” и за нея ловът е хоби, а не препитание. Бяло петно в историята на сдружението е румънският период, тъй като румънците са взели навремето цялата документация, но е възможно тя също да бъде обработена и да се вмести в цялостната история на ловното движение. Най-вероятно ще се наложи книгата да бъде преиздадена, тъй като ловците са 1 200, а тиражът е 1 500, казват съставителите. Цената е символична- 5 лв., а книгата може да бъде намерена в ЛРД.
