Държавата трябва да направи невъзможното да останат дребните фермери на село
Интервю на Светлана Трифоновска, сп. „Агрозона“, декември 2012 г.
– Много ли са дребните фермери, които членуват при вас?
– В Пловдивска област имаме структурирана група от животновъди около 30-40 семейни ферми, малки, с малко на брой животни, в Казанлък са около 20-30 дребни ферми, огромен интерес от района на Враца, където животновъдите са с много тежки проблеми, предстоят ни срещи с фермери от монтанско. При нас членуват и зеленчукопроизводители от Пловдивска област, където имаме готова организация на принципа на кооператива, но все още не са ни официални членове. Нашата федерация изхожда от позицията на това, че освен работодатели малките фермери са и работници във фермите и са буквално на ръба на оцеляването си, при това са беззащитни. За да оцелеят трябва да се обединят.
– Какви са възможностите да ги защитите?
– Можем да ги защитим чрез нашата национална представителност, като поставяме техните проблеми на всички възможни форуми, в които ние по закон участваме. И ние няма да спрем, защото държавата трябва да им обърне внимание, тъй като те подсигуряват заетост. Имаме около 700 хил. заети, които сами се мъчат да си изкарват прехраната и не са се подредили в бюрата по труда да искат помощи. Държавата трябва да направи невъзможното да ги подкрепи, за да се развиват и да останат на село. В момента за дребните фермери е буквално невъзможна да се доберат до средствата за финансиране.
– Всъщност това са тезите на Дачиан Чолош и респективно Брюксел – да се помага на средните и малки фермери.
– Точно затова преди две години, когато започна да се коментира новата ОСП нашата федерация постави въпроса за заетостта в сектора и как тя да е критерий за получаване на евросубсидии. Тогава нашите приятели от ЕС не проумяваха смисъла на това, което предлагаме. През2011 гв голямата позиция на ЕФФАТ за новата ОСП, на първо място в Европа 20/20 бе поставена заетостта.Чак тогава колегите се заслушаха в нашите идеи. Аз поставих този проблем по повод на изводите, как едва 15% земеделски производители получават 85% от субсидиите в ЕС. Именно от там тръгна дебатът за критерия заетост. Например сектори като овощарство, зеленчукопроизводство, розопроизводство създават голяма заетост, но не могат да получат адекватно подпомагане чрез директните плащания. Не искам да противопоставям зърнопроизводството на овощарството, но мисля, че сегашният начин на подпомагане е бил актуален за времето след войната, когато е имало нужда от голямо производство на храни и усилията са били насочени към зърнопроизводството, но вече условията са други.
– Това ли ще е преломната ОСП?
– Да, трябва да е така, защото има напълно нови тези при плащанията, но към този момент България се съпротивлява на много от тези политики. Всъщност идеята за таваните идва от там, да останат средства за по- малките земеделски производители. Заетостта още не е заложена в новата ОСП при директните плащани, но сега ние работим по това как точно да бъде формулирано искането за критерий „заетост”. Изхождаме от това, че Европа 20/20 поставя цел да има заетост за 75% от населението на ЕС между 20 и 24 години. Нашият синдикат иска това да се включи като критерий за подпомагане при директните плащания, за да могат да отиват средства в секторите, които имат по-голяма заетост, като розопроизводство, овощарство, зеленчукопроизовдство. Затова трябва да убедим повече партньори, че и големите държави ще имат полза, ако това се случи. Защото и при тях отиват помощите при силно механизираните сектори.
– Кой трябва да бъде убеден – Брюксел, другите страни от ЕС или българският екип, който работи по новата ОСП?
– Тук приемат добре идеята, имаме единомислие с браншови съюзи, така че трябва да седнем и точно и ясно да разпишем как да се случи това в бъдещи наредби по изпълнението на програмата, тъй като в регламентите са само политиките. Ние трябва да се стремим към целите, които Европа 20/ 20 ни задава – 75% заетост и респективно каква стратегия ще има по отношение на заетостта в българската ОСП. Същото се отнася и до това дали трябва да е зелена ОСП, защото ние в България се съпротивляваме и срещу това. Убедена съм, че не трябва да продължаваме да спорим дали трябва да променяме новите идеи в ОСП, а трябва да обединим усилия как да ги постигнем и как да стигнат средствата до повече на брой земеделски производители.
– Земеделският сектор май се оказва с най- много сива икономика?
– Да, така е. Например един от сериозните проблеми, който поставят малките ферми е, че те като работодатели искат заплатите на сезонните работници да са на светло, но наетите не се съгласяват, особено от малцинствата.
– Защо?
– Защото, ако бъдат наети на трудов договор, ще им отпаднат социалните помощи, а те искат да получават и едното и другото. Всъщност има много сериозен проблем с намирането на работна ръка, тази пролет много розопроизводители бяха изправени пред заплахата да останат розите им на полето, защото нямаше кой да бере.
– Бюджет2013 г?
– Бюджетът на Министерство на земеделието и храните трета година поред е недофинансиран/ разговорът е проведен дни преди да бъде гласуван новият бюджет от НС б.а./. Това е предпоставка министерството да не може да изпълни бюджета си по политики и програми. Ще обясня – бюджетът на републиката е програмен и средствата се отпускат по политики и програми. Когато бюджетът на едно министерство е изработен, но бъде орязван, както се случва с този на МЗХ, означава, че много от предвидените дейности просто няма да бъдат извършени. И така МЗХ е поискало 281 млн. лв. в проектобюджета за2013 гпо политики и програми, т.е. специалистите от това министерство са си разработили техния бюджет по това, което имат като зададени политика и дейности, и са изчислили необходимите за извършването средства. Решение на Министерство на финансите обаче казва, ами ние сега не можем да ви дадем 280 млн.лв. , а ще ви дадем 240 млн. лв. Аз питам, как експертите от МФ стигнаха до извода, че трябва да дадат 240 млн. лв.? Моят отговор е, че някой там гледа в тавана и посочва едно число. След това очаква МЗХ да направи същото, защото когато специалистите са разработвали проекта на бюджет те са смятали, че има политики и програми, по които точно и ясно е разписано за какво са необходими тези средства. Например в БАБХ/Агенцията по храните/ има недостиг от 30 млн. лв. , в същото време трябва да плати 20 млн. лв на частните ветеринари за имунопрофилактичната програма. В същото време има предложение на МЗХ как да бъдат избавени от плащането на тези пари. А именно, вместо БАБХ да плаща на ветеринарите, това да го извърши директно министъра на финансите. Просто трябва се вземе решение парите да бъдат преведени през републиканския бюджет, но да не минават през бюджета на МЗХ и БАБХ.
– Какъв е смисълът?
– Защото, ако това не стане, се изяждат от средствата на БАБХ, и ще се наложи да плащат на частните лекари от парите си за заплати. Същият проблем е с „Напоителни системи”. Там 12 млн. лв са необходими за опазване на вредното въздействие на водите/ОПВВ/, изчислени от хидроинженерите и те трябва да бъдат предвидени в Републикански бюджет и да се придвижат на отделен ред. За това нашата федерация вече трета година настоява, но трета година не го виждаме в бюджета. Тези средства са необходими за превенция, а не за когато дойдат наводенията и бъдат отнесени на хората къщите, да не говорим за земеделските стопани, които търпят щети.
– Значи няма средства за превенция, така ли?
– Има решение на МС, за някакви 6 млн. лв. за ОПВВ и не можем да разберем къде са записани, в кое министерство. Тук именно стои и проблемът с неизплатените заплати на Напоителни системи, защото дружеството е изпълнявало дейности, които са му вменени по Закона за водите. Това са публични дейности, а то като търговско дружество не е длъжно да ги изпълнява. В резултат на добра работа през последната година са събрани повече приходи от напояване. Оказва се, че основната дейност там се е развила, имат повече поливни площи, но спечеленото всъщност отиват за изплащане на задълженията за ток по дунавските помпени станции за отводняване, вместо да се влагат в стопанска дейност и нова техника. Друг е въпросът дали въобще има политика България за поливно земеделие?!.
– Как стоят нещата с Агенцията по храните?
– В приходната част от бюджета на МЗХ се оказва, че има много сериозен ръст от глоби и санкции. За справка са предвидени 600 хил. лв. към полугодието, вече са изпълнени 1 млн. 900 хил. лв., което означава, че контролните органи на МЗХ са си свършили перфектно работата. Смятам, че трябва да бъдат дадени бонуси на тези хора от БАБХ, но практически те нямат пари за заплати, именно заради онези 20 млн. лв. за имунопрофилактика. Искам също да подчертая, че корекциите, които се правят извън републиканския бюджет от министерство на финансите не са правилни. Те се правят по усмотрение на финансовия министър, не се гласуват от НС, а това не трябва да се случва. Те са от излишък или икономии.
– За ветеринарите такива ли ще са парите?
– Не знаем какви са. В крайна сметка по този начин миналата година отпуснаха за Напоителни системи 4 млн. лв. За БАБХ открай време стои въпросът с екарисажите и имунопрофилактиката за животни, и това са пари, които се дават за дейности, които се изпълняват от външни фирми. Те се превъртат през бюджета на БАБХ, но пак ги няма в бюджета в БАБХ и пак трябва да дойдат отнякъде и в края на годината пак се намират. Но защо трябва да е това извиване на ръце през цялата година?
Визитка
Анелия Иванова е председател на Националната федерация „Земеделие и горско стопанство” в КТ” Подкрепа”, която е представител на работещите в сектор земеделие и гори в България, членове на КТП. От 2 г имат и асоциирани пълноправни членове от дребни фермери, основно самонаети.
