Акад. Атанас Атанасов: С „българската диета“ може да привличаме туристи от чужбина

Екип на Агрозона
Екип на Агрозона
12 Минути

Академик Атанасов, от бащата на ГМО науката в аграрния сектор, днес вие сте защитник на биологичното земеделие, какво обуславя тази промяна?

 

Биологичното производство е бъдещето на българското земеделие, но веднага изниква въпросът защо човек като мен, който е бил до неотдавна поддръжник на ГМО земеделието, сега се променя. Няма нищо учудващо в поведението ми, ако се отчете каква е политическата и икономическата ситуация. Но тъй като хората не се занимават с този вид бизнес – науката в земеделието, като доаен в тази област е редно да дам кратко разяснение. ГМО земеделието не е по-различно от традиционното. То прави съвременно селско стопанство на генно равнище, което и ние си представяхме, че ще бъде много прецизно, много по-точно, бързо и ефективно. И наистина така се оказа, когато се отнася до един ген. Но в природата нищо не се определя само от един ген с малки изключения. Повечето от признаците, които определят особено важните агрономически и химически стойности са свързани с т.нар. полигенни признаци. Оказа се, че откакто ГМО-то е комерсиализирано, само два признака – устойчивост на хербициди и устойчивост на насекоми са разпространени при пет вида растения – соя, памук, царевица, рапица и захарно цвекло.

От чисто икономична гледна точка – Европа е създател на технологиите, а Америка и Азия ги реализират и използват. След като има в ЕС тотална забрана, няма смисъл да се правим, че можем да водим с ГМО изследванията. И сега създадените от нас продукти стоят затворени при минус 20 градуса.

 

Какъв е нашият шанс в такъв случай?

 

Ние сме малка страна, която не може да определи изхранването на света. След като сме достатъчно ефективни само при пет култури, които дават облика на земеделието ни – пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица, то идва въпросът има ли други продукти, които България си струва да изследва и реализира като бутикови. Това са природните ни дадености, уникалните почва и климат, които никой друг в света ги няма. Нашите продукти са най-добри по вкус и аромат. Трябва да докажем, че киселото мляко, билките, розовото масло медът и други продукти притежават уникални качества. След 1989 г. най-силната положителна промяна, ако не и единствена е, че станахме екологично по-чисти. Ако не се използва този божи дар ще е кощунство. Затова е добре усилията ни да отидат в това да докажем, че имаме най-добрите хранителни продукти. За да елиминираме друг сериозен проблем. На челно място сме по заболявания от рак, сърдечно-съдови заболявания и диабет. Диабетът малко поизмести в последно време рака, но това няма значение, защото за парадокс сме сред най-заболелите. Една от причините за тази негативна картина е факта, че ние консумираме храни и напитки, произведени извън нашата страна, които нямат корена на българския климат. От тази гледна точка ние като учени сме задължени да разясним как стоят нещата и да помогнем биологичното земеделие да стане ефективно, защото в момента екопродуктите са по-скъпи, а ние трябва да ги направим сравнително евтини и достъпни. Без чисто генното инженерство, всички други методи могат да влязат пряко – от инвитро размножаване, вирусно оздравяване.bioinstitut

 

Как може да стане това?

 

Светът вече отиде много напред и се оказа, че във взаимоотношенията, които има в живия свят между растенията има антагонизъм или симбиоза. Ние може да направим така, че да има биотор, това го има в природата. Ние трябва да го намерим и да докажем ползите от него. Дори големите фирми започват да работят по тези въпроси.

Съвместния геномен център се готви да предложи една цялостна програма. Заедно със ССА и БАН е нужно да се направи една съвместна конференция с биологичните производители, защото биопроизводството може не само да ангажира големите производители, но и малките фамилни ферми. Проблемът не е само да покажеш кое е ефективно, но и как може да се произведе висококачествена продукция и как може да се реализира. Една политика, която би могла да позволи тези производители да се сдружат в кооперации или други обединения. Добре е да се създадат няколко модела, така че да се покаже как най-добре продукцията на такива дребни производители от регион Родопи например ще стига до Слънчев бряг. Вместо да получаваме чуждите тирове с плодове и зеленчуци, защо да не предлагаме нашата храна по курортите. Това ще се отрази положително и на туризма. Ще позволи на хората от планинските и полупланинските региони да живнат и да започнат да развиват биоземеделие с биотуризъм. Така хората може да се върнат обратно на село, дори младите българи.

 

Кой ще даде едно рамо на малкия производител на биопродукция?

 

Държавата, ако даде някакъв кураж на хората – морален, финансов и правен. Тогава те ще започнат да мислят как ще се обединяват. Българина трябва да разбере, че само ако е обединен, може да формира цени и да отстоява правата си. В този смисъл и Асоциацията на земеделските производители в България би могла да изиграе положителна роля специално в тази насока. Биологичното производство може да стане кауза, да бъдат обединени земеделските производители.

 

Биологичното производство обаче е трудно и свързано с много ограничения?

 

Сигурен съм че вече има възможност за биологично производство на базата на микробиологични препарати, които засилват имунитета при лозовите, овощните и зеленчуковите растения. Един от тях е Екстрасол, който е създаден от руски учени от Института по микробиология в Санкт Петербург. Те направиха държавна фирма за производството на Екстрасол, който е на базата на шест микробиологични щама. Препаратът вече е изпитан в Казахстан и Турция. Опитите направени с Екстрасол при лозата у нас се оказват твърде удачни. Ето как може да се засили устойчивостта на растенията срещу измръзване, срещу гъбните заболявания.

Предстоят разговори за сключване на договори с университетът в Уфа, където други руски колеги са създали наносяра. Задачата на науката е в комбинирането на едни препарати с други, да се докаже предварително при тези условия, какъв ефект имат. България е интересна, защото по географски, климатични, почвени и други условия е толкова разнообразна и предлага огромни възможности за отглеждането на различни култури. Само в Пловдивския регион сме достигали до отглеждането на 82 култури, като се започне от сусам и се стигне до ябълки, пшеница и царевица. Това показва, че само в Родопския край, който започва от Кърджали и завършва до Разлог може да се разположи целия спектър от биологично земеделие – от млечно-кисело продукти, билки, гъби, мед и различни етерично-маслени култури. Ние работим по продукта „Столетник“. Това е една комбинация от кисело мляко, зряло сирене и извара от един и същи регион, от сърцето на Родопите в село Смилян. Това са т.нар пробиотични култури, към които добавяме и пребиотици – червен пипер, зрял лук и нерафинирано олио. Те подпомагат развитието и по-дългия живот на бактериите в нашия стомах. Така тези положителни за човешкото здраве продукти осигуряват имунитет за човешката клетка и тя се защитава от болестотворните организми. А те не са никак малко, живеем с толкова много микроорганизми, колкото са клетките в нашия организъм 70 трилиона. Това показва, че един кръговрат на симбиоза и антагонизъм се извършва непрекъснато и дали ние ще се разболеем или останем здрави зависи от това как ще се храним. Както казва още Хипократ – храната е най-доброто лекарство. Само тези продукти са вече достатъчна гаранция, за да бъдем столетници.

 

Смятате, че е реално да станем столетници?

 

Науката е доказала, че е възможно да живеем до 120 – 140 години. Тогава настъпва нормалната пределна възраст, но може да се живее и до 200 години. Съвременният човек се е защитил достатъчно, ако се храни с каквото трябва. А ние правим точно обратното – отслабваме организма си с неподходящите храни. Затова стресът, които ни идва допълнително от работата, натоварването и лошите условия ни разболяват и умираме по-млади. Храната е на първо място, но веднага с нея идват и правилното движение, съгласно натурата на всеки човек. Яжте повече плодове и зеленчуци, и никога няма да сгрешите. Освен това е необходимо винаги плодовете и зеленчуците да се ядат половин – един час преди основната храна или два часа след това. Иначе се променя pH в стомаха и така помагате на вредните микроорганизми.

 

Значи това, на което ни учат от деца, че плодът е десерт не е вярно?

 

Абсолютно е вредно, но може да има и изключения. По принцип обаче смесването на солено и сладко не е полезно, трябва да се спазват принципите на разделното хранене

 

Може ли да привлечем туристи с уникалните храни, които има у нас?

 

Това е политика, която така може да се развърти, че тук само туристите, дошли да опитат екоземеделска продукция ще напълнят хазната. Нека да вървим към „българска диета“ и ще видим, че като се започне от салатата и аператива и се свърши до десерта – кисело мляко с боровинки, всичко е с неповторим вкус. Макар че аз предпочитам горските плодове да се дават в десет или в седемнадесет часа, за да бъдат по-полезни за здравето. Колко е разстоянието от Родопите до Черно море? Може плодовете да се наберат и след няколко часа чужденецът да яде в хотела си свежи продукти.

 

Смятате, че е реалистично да се предложи на света „българска диета”?

 

Бих работил още от следващия ден за „българска диета“, а не „балканска“ или „средиземноморска“. Нека гърците и турците докажат, че техните ястия са по-вкусни от нашите, или пък техните дини, пъпеши или праскови. Нали ядем гръцки праскови, кайсии или пък ябълки от Испания и знаем колко са безвкусни. Сравнението с нашите плодове определено е в полза на родната продукция.

 

Паулина Йоргова

 

Agrozona.bg e специализиран новинарски сайт за бизнес и земеделие. Нашата цел е да информираме своите читатели за новостите и добрите практики в агробизнеса у нас и по света. Agrozona.bg Ви предоставя експертни анализи и съвети за успешна реализация в сектора, а също така информация за важни срокове и събития. При нас ще намерите още и интересни и полезни съвети за вашето хоби. Екипът на Агрозона подготвя цялото съдържание на сайт и списание Агрозона. В него участват 4 журналисти, както и стажантите, които се учат на аграрна журналистика в редакцията на Агрозона

РЕКЛАМА

ВИДЕО

Свали мобилното приложение Farm Check и се увери в произхода на над 75 000  хранителни продукти.

Реклама

Реклама

Последни

Седмичен бюлетин

Запиши се за седмичния бюлетин на Агрозона.

Моля изчакайте секунда ...

Благодарим ви, че се регистрирахте!

Реклама

Реклама

РЕКЛАМА