Казват, че всеки има своето призвание и когато го открие, тогава истински добре му се получават нещата. Съвсем реален пример за това е доц. Петър Чавдаров, началник на лабораторията по растителна защита към Института за генетични ресурси в Садово. Той има аграрно образование, работи в сферата на агро науката и прилага съвсем на практика теорията – в своята зеленчукова градина.
„Живея си в Садово, тук, на 200 м от Института, образно казано. Завърших първо Селскостопанския техникъм в Садово, специалност Биотехнологии в растениевъдството и след изпит по биология попаднах във ВСИ „Васил Коларов“, разказва началото на професионалния си път доц. Чавдаров. Дипломира се като инженер агроном магистър по растителна защита. След успешно преминат конкурс, е назначен като научен сътрудник в Института в Садово.
Детска любов
Както почти винаги се случва, и при доц. Чавдаров любовта към земята се заражда още в детството. „Израстнал съм на полетата на Института“, спомня си той. През 80-те години там работели 200-300 човека, всички с бели манти. В спомените му изплува и близката рекичка – любимо място за момчешките игри. Семейният фактор също оказва влияние – и родителите, и бабата и дядото на доцента са се занимавали любителски със земеделие. През 90-те в Садово са се гледали основно фъстъци. Семейството му също отглеждало вкусните ядки – от 5 дка в началото до 80 дка. През 1998 г. решават да разнообразят с 5 дка пъпеши и 5 дка пипер. Тогава производителите били малко, нямало много борси и всичко произведено, се продавало бързо. Затова семейството решава да разшири стопанството. Зеленчуковата градината достига до 70 дка. Тази година доц. Чавдваров отглежда в семейната градина 40 дка зеленчуци, сред които алабаш, къдрава салата, розови домати от български сортове, пъпеши, краставици в стъклена оранжерия под наем.
Реализацията на продукцията зависи от това производителят да си изгради име, че произвежда качествена стока, убеден е Чавдаров. Стопанството му доставя зеленчуци дори за големите вериги в София и Варна.
За резултати трябват инвестиции
„Човек, който не инвестира, независимо в какво производство, е обречен на фалит.“, заявява доцентът. Още от семената, през торовете, до растителната защита – всичко трябва да се направи 100%, допълва специалистът и продължава, че никой не знае какви ще са изкупните цени, но трябва да се направи най-доброто за културата. Чуждите сортове се отличават с висок добив, но качеството на нашите е значително по-добро и имат прекрасни хранително-вкусови качества. Новият български сорт Розово сърце бързо се е наложил на пазара. Самият Чавдаров е засадил този сорт и смята да продължи да го отглежда и занапред.
Изпитани рецепти
В личното си стопанство доцентът не спира да експириментира с различни комбинации от инсектициди, пестициди и хербициди: „Няма как да заложа само на етикета, разбира се, че съм пробвал много от комбинациите“. Казва, че не препоръчва нещо, ако самият той не се е уверил в ефекта. В опитите си оставя и нетретирани редове, за да може да сравнява резултатите.
По въпроса за качеството на аграрното образование в момента той казва, че през 1994 г., когато е започнал следването си като студент, е имал 175 колеги. Обучението са завършили 68. Днес обаче ВУЗ-овете нямат сметка да „късат“ студенти, защото получават субсидия за всеки студент.
„Малко тези, които питат и се интересуват“
Като човек който е научил много от преподавателите си доц. Чавдаров казва, че с готовност споделя своите знания и опит с младежи. Ежегодно при него практиката си провеждат младежи, учещи земеделски специалности. „Аз ги развеждам по моите полета, казвам кое как се прави, пишат, но това са единични случаи. Много са малко тези, които питат и се интересуват. Някои гледат ако може по-леко да минат“. Както с всеки друг занаят, майсторлъкът и в земеделието се краде. Доцентът си спомня, че когато професорите му обикаляли полетата, той ходил след тях с фотоапарат, събирал листа и проби. „Ако това нещо не ви влече – няма смисъл да се занимавате с него“, категоричен е Чавдаров. Той не подминава и голямата болка на нашата наука – заплащането е много ниско. Това е и факторът, който отблъсква много хора, които биха искали да навлязат в научните среди. На Запад кадрите не са по-кадърни от нас, просто държавата инвестира. „На нас малко ни липсва опора от страна на държавата“, констатира доц. Чавдаров
