105 години от провъзгласяването на Независимостта на България отбелязваме днес. На този ден през 1908 г. в църквата “Св. Четиридесет мъченици” във Велико Търново се обявява независимостта на България, с което страната ни отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена й от Берлинския договор от 1878 г. Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г., по силата на който териториите на Северна България са включени в т. нар. Княжество България, което остава под върховната власт на султана. Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави.
Първите стъпки към премахване на това васално положение са свързани с изпращането през 1879 г. на български дипломатически и търговски агенти в съседните балкански страни и подписването през 1889 г. на самостоятелни търговски договори с редица държави. След Младотурската революция, извършена през 1908 г. се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя.
По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Александър Малинов изпраща български служители на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските власти задържат под свой контрол жп линията. В такава обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. Четиридесет мъченици” в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България.
Провъзгласяването на независимостта на България е проява на независимия дух на българите и важна стъпка по пътя към утвърждаване на Третата Българска държава. Денят е обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история беше неоснователно подценявано, а то има огромно значение. На тази дата през 1908 г. се слага финалната точка на националноосвободителните борби на българския народ и България отново се появява на картата на Европа.
Честит празник!
